Писмо до БТК за ADSL

ДО
г-н Бойко Димитрачков
Изпълнителен директор
БТК ЕАД
КОПИЕ
г-н Георги Александров
Председател
КРС

ОТНОСНО: Конкуренция на пазара на широколентовите ADSL услуги

Уважаеми г-н Димитрачков,

Във връзка с проведената на 25 ноември 2003 година среща между Българска Интернет асоциация (БИНА) и Българска телекомуникационна компания ЕАД (БТК) относно плановете за предоставяне на ADSL услуги, както и започналото реално предоставяне на тези услуги от БТК през втората половина на м. февруари, бихме желали да изразим официално нашата позиция.

Още на 4 октомври 2002 година на публичната дискусия по повод новия Закон за далекосъобщенията (ЗД) БИНА алармира, че ползвайки най-вече телефонен достъп масовия Интернет потребител ще изпитва все по-осезаема нужда от широколентов достъп на приемлива цена.

Тогава браншът посочи две основни причини за това:

1. Увеличава се нуждата от висока скорост с ниски закъснения при крайния клиент, породена от все по-ресурсоемките мултимедийни приложения като видео, аудио и компютърни игри. Необходимите скорости и закъснения са извън технологичните способности на телефонния достъп;
2. Ребалансирането на цените за телефонни разговори оскъпява драстично достъпа до Интернет. Към 1 декември 2003 година потребителите заплащат само за телефон между 0.50 и 1 лев на час престой в Мрежата.

Една година по-късно сме свидетели на бум в търсенето и предлагането на широколентови услуги през градски коаксиални, етернет и безжични мрежи. В повечето случаи тези мрежи действат незаконно, предоставят съмнително качество и създават висок риск за живота и здравето на потребителите.

В светлината на гореизложените факти БИНА счита, че е крайно време за предоставяне на безопасни и висококачествени широколентови услуги за средния и малък бизнес и частните лица в България.

Утвърдената технология за предоставяне на масов широколентов достъп в Европейския съюз е Digital Subscriber Line (DSL). Над 70% от всички широколентови потребители в ЕС ползват тази технология и в частност ADSL. По данни от 9-ия Годишен доклад на Европейската комисия за регулацията и пазарите на европейските електронни комуникации, към юли 2003 г. в ЕС има 17,5 милиона широколентови връзки, от които 12,46 милиона DSL линии - което представлява близо двойно нарастване за период от една година.

За да бъдат предоставяни ценово ефективни ADSL услуги е необходимо операторът на ADSL услугата да има физически достъп до медния абонатен чифт, познат като "последна миля". Предвид отлагателните разпоредби на новия ЗД до 1 януари 2005 година единствения оператор с достъп до последната миля е БТК.

В тази връзка БИНА подкрепя инициативата на БТК за въвеждане на ADSL услуга в първите месеци на 2004 година.

В същото време БИНА настоява БТК да осигури на конкурентните Интернет компании възможност да предоставят IP-базирани услуги чрез ADSL инфраструктурата на Телекома. Двете основания за това искане са:
1. До 01.01.2005 г. БТК е във фактически монополно положение относно поделянето медния чифт между телефонния пост и широколентовия достъп;
2. БТК е операторът със значително въздействие върху пазара на фиксираните обществени телефонни мрежи и фиксираните гласови телефонни услуги и за предоставяне на услугата "линии под наем".

Като оператор със значително въздействие върху пазара БТК трябва да осигури на конкурентните доставчици специфичен достъп до ADSL инфраструктурата си (т.нар. битстрийм - bitstream) при спазване на принципа за равнопоставеност: при същите условия и със същото качество, с които се предоставят собствени услуги на БТК и услугите на свързани с компанията дружества.

При договорите за достъп до ADSL инфраструктурата на БТК (битстрийм достъп и препродаване на услугата) става въпрос за специфичен достъп по смисъла на чл. 125, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията (ЗД). На основание чл. 126 и чл. 129 от ЗД, БТК като оператор на фиксирана телефонна мрежа със значително въздействие на пазара, е задължен да предостави специфичен достъп до мрежата при обосновано и технически необходимо искане, при спазване на принципа на равнопоставеност и разходоориентираност на цените. При определяне на цените за предоставяне на специфичен (битстрийм) достъп следва да бъдат взети предвид и изискванията на чл. 216, ал. 4 от ЗД.

По подобен начин е решен въпросът и в европейското право и в законодателствата на отделните държави-членки на ЕС. Подробно изследване на регулаторната рамка на битстрийм достъпа се съдържа в работния документ на Европейската комисия - COCOM03-04, изготвен през 2003 г. от Комитета по комуникациите. Уредбата на този вид достъп съществува както в старата рамка на ЕС, реципирана от новия български Закон за далекосъобщенията, така и с новата европейска рамка на електронните комуникации, в сила от юли 2003 г.

В старата рамка въпросите за специфичния достъп са уредени в Директива 98/10/ЕС - (Директива за гласовата телефония). Съгласно чл. 16 (1) от Директива 98/10/ЕС операторите със значително въздействие върху пазара са задължени да удовлетворяват исканията за достъп до мрежата си включително достъп до точки, различни от крайните точки на мрежата. В чл. 16 (7) се предвижда принцип на недискриминация, който означава, че операторите със значително въздействие на пазара са задължени да предоставят специфичен достъп до мрежата си на останалите оператори при същите условия и със същото качество, с които се предоставят техните собствени услуги и услугите на свързани с тях дружества.

В новата рамка задълженията за операторите със значително въздействие на пазара да предоставят достъп до мрежата си при недискриминационни условия се съдържат в чл. 8-13 от Директива 2002/19/EC (Директива за достъпа). Съгласно чл. 12 от Директива 2002/19/EC на операторите със значително въздействие на пазара може да бъде вменено като задължение да удовлетворят всички разумни искания за достъп и използване на специфични мрежови елементи и асоциирани съоръжения, Сред изрично споменалите задължения в тази връзка са и задължението за предоставяне за препродажба на определени услуги, както и за свързване на мрежи и мрежови съоръжения. Впоследствие идеята за регулиране предоставянето на битстийм достъпа намира развитие в Препоръката на Комисията за съответните пазари на продукти и услуги (C(2003)497). Т. 12 на препоръката изрично предвижда, че на ex ante регулиране на национално ниво подлежи битстийм достъпа като част от пазара на широколентовия достъп.

В последните си два годишни доклада за регулирането и пазарите на електронните комуникации в ЕС (8-ми и 9-ти годишен доклад за 2002, респ. 2003 г.), Европейската комисия набляга на допълващата се роля на самостоятелно ползвания и съвместно ползвания необвързан достъп до абонатната линия, от една страна, и битстрийм достъпа, от друга страна, в процеса на преодоляване на ограничената конкуренция в достъпа до последната миля и развитието на широколентовия достъп. В резултат на положените усилия, през юли 2003 г. 23% от DSL пазара в ЕС се държи от алтернативните оператори срещу 15% година по-рано. През 2003 г. в ЕС има сключени над 1000 договора за битстийм достъп и препродажба на широколентов достъп с алтернативни оператори, като близо 3 милиона линии са предоставени по този начин на крайните потребители.

В търсене на взаимоизгоден бинес-модел предлагаме на Вашето внимание схема на възприетата европейска практика за предоставяне на специфичен достъп до ADSL мрежата на традиционния оператор:

Бихме желали да отбележим, че разглежданата концепция с ATM мрежа е по-скоро принципна. БТК може да предложи решение, базирано на алтернативен пакетен протокол стига то да осигури необходимото ниво на виртуализация и отделяне на потребителите в поединично или в групи и терминирането им в оборудване на ДИУ.

От схемата по-горе са видни четирите възможни нива на взаимодействие БТК - Доставчик на Интернет услуги (ДИУ).

Local Loop Unbundling (Не се прилага до 1/1/2005)

БТК осигурява, а ДИУ заплаща:
" меден чифт - фиксиран абонамент, в зависимост от типа на достъпа:
" поделен достъп;
" пълен достъп;
" колокация.

ДИУ осигурява за своя сметка:
" DSLAM;
" CPE;
" Пренос до колокация;
" Интернет.

Bitstream at Parent ATM Switch (Service Provider A)

БТК осигурява, а ДИУ заплаща:
" PVC до крайния потребител - месечен абонамент според скоростта на PVC;
" Колокация (месечен абонамент) или пренос (месечен абонамент според скоростта на свързване).

ДИУ осигурява за своя сметка:
" Пренос до колокация;
" Интернет.

Bitstream at Distinct ATM Switch (Service Provider B)

БТК осигурява, а ДИУ заплаща:
" PVC до крайния потребител - месечен абонамент според скоростта на PVC и отдалечеността на Distinct от Parent суича:
" В рамките на същия град;
" В друг град;
" Колокация (месечен абонамент) или пренос (месечен абонамент според скоростта на свързване).

ДИУ осигурява за своя сметка:
" Пренос до колокация;
" Интернет.

Wholesale DSL Service / IP Handover (Service Provider C)

БТК осигурява, а ДИУ заплаща:
" IP свързаност до крайния потребител - месечен абонамент според скоростта и отдалечеността на точката за свързване;
" Колокация (месечен абонамент) или пренос (месечен абонамент според скоростта на свързване).

ДИУ осигурява за своя сметка:
" Пренос до колокация;
" Интернет.

Във връзка с изложеното до тук и в светлината на европейската практика, считаме трите посочени по-горе алтернативи (A, B и C) за свързване на ДИУ за необходими и очакваме Вашето становище по тях до 10 март 2004 г.

С надеждата да задълбочим партньорството БТК - Интернет доставчици и в очакване на Вашия отговор по повдигнатите въпроси, оставам

С уважение:

Теодор Захов
Председател на УС
Българска Интернет асоциация (БИНА)

напред

нагоре


ДО г-н Бойко Димитрачков Изпълнителен директор БТК ЕАД КОПИЕ г-н Георги Александров Председател КРС
ОТНОСНО: Конкуренция на пазара на широколентовите ADSL услуги
Уважаеми г-н Димитрачков, Във връзка с проведената на 25 ноември 2003 година среща между Българска Интернет асоциация (БИНА) и Българска телекомуникационна компания ЕАД (БТК) относно плановете за предоставяне на ADSL услуги, както и започналото реално предоставяне на тези услуги от БТК през втората половина на м. февруари, бихме желали да изразим официално нашата позиция. Още на 4 октомври 2002 година на публичната дискусия по повод новия Закон за далекосъобщенията (ЗД) БИНА алармира, че ползвайки най-вече телефонен достъп масовия Интернет потребител ще изпитва все по-осезаема нужда от широколентов достъп на приемлива цена. Тогава браншът посочи две основни причини за това: 1. Увеличава се нуждата от висока скорост с ниски закъснения при крайния клиент, породена от все по-ресурсоемките мултимедийни приложения като видео, аудио и компютърни игри. Необходимите скорости и закъснения са извън технологичните способности на телефонния достъп; 2. Ребалансирането на цените за телефонни разговори оскъпява драстично достъпа до Интернет. Към 1 декември 2003 година потребителите заплащат само за телефон между 0.50 и 1 лев на час престой в Мрежата. Една година по-късно сме свидетели на бум в търсенето и предлагането на широколентови услуги през градски коаксиални, етернет и безжични мрежи. В повечето случаи тези мрежи действат незаконно, предоставят съмнително качество и създават висок риск за живота и здравето на потребителите. В светлината на гореизложените факти БИНА счита, че е крайно време за предоставяне на безопасни и висококачествени широколентови услуги за средния и малък бизнес и частните лица в България. Утвърдената технология за предоставяне на масов широколентов достъп в Европейския съюз е Digital Subscriber Line (DSL). Над 70% от всички широколентови потребители в ЕС ползват тази технология и в частност ADSL. По данни от 9-ия Годишен доклад на Европейската комисия за регулацията и пазарите на европейските електронни комуникации, към юли 2003 г. в ЕС има 17,5 милиона широколентови връзки, от които 12,46 милиона DSL линии - което представлява близо двойно нарастване за период от една година. За да бъдат предоставяни ценово ефективни ADSL услуги е необходимо операторът на ADSL услугата да има физически достъп до медния абонатен чифт, познат като "последна миля". Предвид отлагателните разпоредби на новия ЗД до 1 януари 2005 година единствения оператор с достъп до последната миля е БТК. В тази връзка БИНА подкрепя инициативата на БТК за въвеждане на ADSL услуга в първите месеци на 2004 година. В същото време БИНА настоява БТК да осигури на конкурентните Интернет компании възможност да предоставят IP-базирани услуги чрез ADSL инфраструктурата на Телекома. Двете основания за това искане са: 1. До 01.01.2005 г. БТК е във фактически монополно положение относно поделянето медния чифт между телефонния пост и широколентовия достъп; 2. БТК е операторът със значително въздействие върху пазара на фиксираните обществени телефонни мрежи и фиксираните гласови телефонни услуги и за предоставяне на услугата "линии под наем". Като оператор със значително въздействие върху пазара БТК трябва да осигури на конкурентните доставчици специфичен достъп до ADSL инфраструктурата си (т.нар. битстрийм - bitstream) при спазване на принципа за равнопоставеност: при същите условия и със същото качество, с които се предоставят собствени услуги на БТК и услугите на свързани с компанията дружества. При договорите за достъп до ADSL инфраструктурата на БТК (битстрийм достъп и препродаване на услугата) става въпрос за специфичен достъп по смисъла на чл. 125, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията (ЗД). На основание чл. 126 и чл. 129 от ЗД, БТК като оператор на фиксирана телефонна мрежа със значително въздействие на пазара, е задължен да предостави специфичен достъп до мрежата при обосновано и технически необходимо искане, при спазване на принципа на равнопоставеност и разходоориентираност на цените. При определяне на цените за предоставяне на специфичен (битстрийм) достъп следва да бъдат взети предвид и изискванията на чл. 216, ал. 4 от ЗД. По подобен начин е решен въпросът и в европейското право и в законодателствата на отделните държави-членки на ЕС. Подробно изследване на регулаторната рамка на битстрийм достъпа се съдържа в работния документ на Европейската комисия - COCOM03-04, изготвен през 2003 г. от Комитета по комуникациите. Уредбата на този вид достъп съществува както в старата рамка на ЕС, реципирана от новия български Закон за далекосъобщенията, така и с новата европейска рамка на електронните комуникации, в сила от юли 2003 г. В старата рамка въпросите за специфичния достъп са уредени в Директива 98/10/ЕС - (Директива за гласовата телефония). Съгласно чл. 16 (1) от Директива 98/10/ЕС операторите със значително въздействие върху пазара са задължени да удовлетворяват исканията за достъп до мрежата си включително достъп до точки, различни от крайните точки на мрежата. В чл. 16 (7) се предвижда принцип на недискриминация, който означава, че операторите със значително въздействие на пазара са задължени да предоставят специфичен достъп до мрежата си на останалите оператори при същите условия и със същото качество, с които се предоставят техните собствени услуги и услугите на свързани с тях дружества. В новата рамка задълженията за операторите със значително въздействие на пазара да предоставят достъп до мрежата си при недискриминационни условия се съдържат в чл. 8-13 от Директива 2002/19/EC (Директива за достъпа). Съгласно чл. 12 от Директива 2002/19/EC на операторите със значително въздействие на пазара може да бъде вменено като задължение да удовлетворят всички разумни искания за достъп и използване на специфични мрежови елементи и асоциирани съоръжения, Сред изрично споменалите задължения в тази връзка са и задължението за предоставяне за препродажба на определени услуги, както и за свързване на мрежи и мрежови съоръжения. Впоследствие идеята за регулиране предоставянето на битстийм достъпа намира развитие в Препоръката на Комисията за съответните пазари на продукти и услуги (C(2003)497). Т. 12 на препоръката изрично предвижда, че на ex ante регулиране на национално ниво подлежи битстийм достъпа като част от пазара на широколентовия достъп. В последните си два годишни доклада за регулирането и пазарите на електронните комуникации в ЕС (8-ми и 9-ти годишен доклад за 2002, респ. 2003 г.), Европейската комисия набляга на допълващата се роля на самостоятелно ползвания и съвместно ползвания необвързан достъп до абонатната линия, от една страна, и битстрийм достъпа, от друга страна, в процеса на преодоляване на ограничената конкуренция в достъпа до последната миля и развитието на широколентовия достъп. В резултат на положените усилия, през юли 2003 г. 23% от DSL пазара в ЕС се държи от алтернативните оператори срещу 15% година по-рано. През 2003 г. в ЕС има сключени над 1000 договора за битстийм достъп и препродажба на широколентов достъп с алтернативни оператори, като близо 3 милиона линии са предоставени по този начин на крайните потребители. В търсене на взаимоизгоден бинес-модел предлагаме на Вашето внимание схема на възприетата европейска практика за предоставяне на специфичен достъп до ADSL мрежата на традиционния оператор: Бихме желали да отбележим, че разглежданата концепция с ATM мрежа е по-скоро принципна. БТК може да предложи решение, базирано на алтернативен пакетен протокол стига то да осигури необходимото ниво на виртуализация и отделяне на потребителите в поединично или в групи и терминирането им в оборудване на ДИУ. От схемата по-горе са видни четирите възможни нива на взаимодействие БТК - Доставчик на Интернет услуги (ДИУ). Local Loop Unbundling (Не се прилага до 1/1/2005) БТК осигурява, а ДИУ заплаща: " меден чифт - фиксиран абонамент, в зависимост от типа на достъпа: " поделен достъп; " пълен достъп; " колокация. ДИУ осигурява за своя сметка: " DSLAM; " CPE; " Пренос до колокация; " Интернет. Bitstream at Parent ATM Switch (Service Provider A) БТК осигурява, а ДИУ заплаща: " PVC до крайния потребител - месечен абонамент според скоростта на PVC; " Колокация (месечен абонамент) или пренос (месечен абонамент според скоростта на свързване). ДИУ осигурява за своя сметка: " Пренос до колокация; " Интернет. Bitstream at Distinct ATM Switch (Service Provider B) БТК осигурява, а ДИУ заплаща: " PVC до крайния потребител - месечен абонамент според скоростта на PVC и отдалечеността на Distinct от Parent суича: " В рамките на същия град; " В друг град; " Колокация (месечен абонамент) или пренос (месечен абонамент според скоростта на свързване). ДИУ осигурява за своя сметка: " Пренос до колокация; " Интернет. Wholesale DSL Service / IP Handover (Service Provider C) БТК осигурява, а ДИУ заплаща: " IP свързаност до крайния потребител - месечен абонамент според скоростта и отдалечеността на точката за свързване; " Колокация (месечен абонамент) или пренос (месечен абонамент според скоростта на свързване). ДИУ осигурява за своя сметка: " Пренос до колокация; " Интернет. Във връзка с изложеното до тук и в светлината на европейската практика, считаме трите посочени по-горе алтернативи (A, B и C) за свързване на ДИУ за необходими и очакваме Вашето становище по тях до 10 март 2004 г. С надеждата да задълбочим партньорството БТК - Интернет доставчици и в очакване на Вашия отговор по повдигнатите въпроси, оставам С уважение: Теодор Захов Председател на УС Българска Интернет асоциация (БИНА) напред нагоре